Слънцето от вчера
в памет на Сивка
(11 април, 2011г. – 24 октомври, 2025г.)
Обитавам същата къща
от същите чаши чая пия
седя на тия столове масата
в същия двор
под слънцето от вчера
пада лист попарен в тиха есен
чаплата протяга шия и се вдига
в друг паралел ще е от днес без теб
несравнимо
както е било
всички четиринадесет години
Влажна е земята ДА
нехайно месеците ще просъхват
до жар
ДА
ще
обичам ДА друг
(като теб)
ще се мотаят в краката ми
зад чимширеният гръб
йероглифите на стоицизма и ченгелчетата хленч
все повече ще се кривят по пода
да вклинят писмо
гроздовете сини на същата любов
и липсите навярно
в гърлото ще прорастат
нови цикли по четиринадесет години
ДА обитавам същата къща
пия от същата чаша
седя на тия столове масата в същия двор
под слънцето от вчера
с което неуморно и банално дните деля –
а на прага света се разпада
всички спазми са нечии чужди – далеч –
в стъпките ни трептят.
Събота, 25 октомври, Своге
𝐶𝑎𝑠𝑎 𝐻𝑜𝑟𝑡𝑒𝑛𝑠𝑖𝑎,
2025г.
🥀
ОтговорИзтриване